Притихнала в стаята сама
потънала в мисли и тъма.
Поглеждам към запалената свещ
и сякаш образува образ на светец.
Дълбоко в мислите си иска да ми каже
че няма как да се откажа.
От битката в която бягам
и тайно искам да избягам.
Няма начин вече съм на сражение
и ще направя дълбоко поражение.
Ще нападам без никакви правила
ще ставам с последната си сила.
И следвам моите вдъхновения
опитвам да намеря и спасение.
Поглеждам към стенния часовник
замислям се за поредния виновник.
Нима ще оставя всичко ей така
мисля си и едва ли не проплаквам.
Трябва да променя това отношение
и ще простя твоето пренебрежение.
Знаеш че мен не ме е страх
и будиш в мен по-скоро смях.
Поглеждам към тъжната картина
в която има нарисувана градина.
Аз знам животът си тече
но ти няма да си с мен вече.
Изгубена, излъгана и наранена
аз няма да съм все опетнена.
Сега седя сама и зная,
че може би всичко трябваше да призная.
Във всяка твоя лъжа във всяко съмнение
трябваше да намеря най-бързото решение.
Крайно време е вече да знаеш
че няма как да ме омаеш.
© Радостина Георгиева Все права защищены