Когато ти заговориш,
аз чувствам във мене тъга,
защото не мога да ти кажа
какво изпитвам към теб сега.
И ако някога ти разбереш,
ще бъде тъпо, нали,
да виждаш как чужди събличаш,
а аз проливам сълзи.
Ще дойдеш със сковано сърце,
наранено от хилядите.
Ще молиш за прошка, нали,
пресъхналите ми очи.
Ще протягаш към мене ръка,
а аз ще ти казвам:
"Скъпи, ти ужасно закъсня!"
© Радост Мънева Все права защищены