Как да стана, да дойда, да се върна?
Можех, но пожелах да те видя.
В спокойствие ще се превърна,
блокове със страст ще срина.

И предполагам, че трябва да те намеря.
Една , втора стъпка... пак следваш.
Искаш да се върна, да жалея?
Искаш пак да те желая, да потръпваш?

Аз мразя да се чувствам така...
толкова слаба, уморена дори да се боря.
Мразя да се връщам вкъщи пак сама,
мразя да се чувствам твоя.

Когато спя, аз сънувам, като стана, сънят за тебе идва.
Кажи ми един отговор. Докосване - това което аз загубих?
Едно желание, трепет или егоизъм, който все не стихва
ли беше това, за което ти послужи?

В повечето пъти, когато се крия,
се чувствам толкова изгубена в теб.
И когато взема празна чаша, и да пия,
не го правя за удоволствие, тогава ме е срам от мен.

Като борец ще се боря, ще стана като теб - убиец.
Не искам да знам, не искам да вярвам.
Мисля, че това, което криеш,
е насладата от това да страдам.

Не искам да виждам, не искам да говоря
за мечтите  ти, които срути.
Но смятам да се престоря,
че това в мен само безизразност буди.

Мразя да се будя без теб,
и всичко лошо в мен да пускаш.
Мразя да робувам на този пуст късмет,
мразя да съм мила, мразя да пропускам.

Борейки се да ти донеса награда,
която не заслужаваш...
ти ще напуснеш - аз ще остана.
Аз съм победена, но ти така и не се научи да побеждаваш!