Какъв ли е въпроса ти за отговор,
във който се съдържат всички истини?
И даже за това ще ти помогна.
Не можем повече да се измисляме.
Пътеките от стъпките се раждат,
на грешната посока и уплаха,
или, че някой някому е важен
и бърза към ръцете му напряко...
А ние се загубихме на светло.
Ти, някъде след първото докосване.
Аз, в първата си осъзната клетва,
разбрал, че смисълът ѝ е прено́сен.
Жестоко престъпление! Нехайство!
Дървото на надеждата изсъхна.
Раздора и без ябълката, райска
от страх и недолюбване се пръква...
Стихопат.
/Данаил Антонов/
05.01.2023
© Данаил Антонов Все права защищены