Минават мигове, изпълнени с мълчание,
минават мигове, пропити с тъга,
минават мигове, с мисловен диалог запълнени,
минават мигове, разяждащи с тревога нашите сърца.
Как съжалявам и колко жалко е,
че трябва тихо да мълчим
в стремежа си да пазим другия
от болката, премазваща душите ни сега.
Безкрайни пропилени мигове,
в които просто се щадим,
и само нежността в погледа
напомня ни за нашата любов.
Как искам с магична пръчка да превърна
страха и болката в любов и страст,
с безкрайна нежност да запълня
изгубените мигове в този свят.
За всичко време Ви желая,
дано да свършат скоро миговете пропилени
и с много радост живота да изпълним,
да го превърнем в празник за щастливите души.
© Росица Все права защищены