Изгубени в мъглата
Различни системи, с различие куцат,
а новото търсим у стари муцуни –
еднакви в това, че обичат да муцат
и всичко решават с дебели кратуни!
За тях сме статистика – не Индивиди,
поредните бройки в тефтера ергенски,
затуй ни и мачкат без жал, като гниди,
останахме само с езика махленски!
Мъглата на новата, стара реалност
отново е гъста, душаща, смрадлива
и губим сред нея инстинкт, уникалност,
а в мрака ѝ светлият лъч не пробива!
Над тази мъгла светлината живее,
а нейният дом е отворен за всеки.
Дори и невярващи, знаем къде е,
защо не потърсим към него пътеки?!
© Марин Цанков Все права защищены