Виждам те.
Погледът ти все още ми изглежда студен,
сърцето ти е в пълна гримаса.
Очите ти още ли търсят мен? 

Потънал в чашата, наливаш и втора,
а аз седя и се усмихвам на тая суетня.
Зад маската ти, се питам 
дали има умора
от фалшиви игри и лицемерни слова?

Дали си злодей или просто глупак?
Да си умник, не ми се вярва.
Толкова мисли под един калпак,
че струя кипнала скоро ще те опари.

Маската не ти ли тежи?
Изричаш ли вече истини?
Един път поне застани 
и кажи една дума истинска.

Предизвикваш ме! Дори само, когато мълчиш.
А снегът скоро ще си отиде.
Утре пак ще е май и цветя ще цъфтят.
Какъв ли тогава ще бъдеш? 

ГЕРГАНА ОСКАР