изгубено сърце2

11 апр. 2006 г., 02:33

Поэзия

873 0 3

Сърцето празно бавно умира,

Сякаш неусетно живота си отива,

Обичаш страшно много,

Но след време съжаляваш дълбоко,

За всяка обич,за всяка сълза,

Плащаш огромна,безумна цена.

Живееш само за една мечта,

Но най-накрая,разбираш че и това е лъжа.

Търсиш любов голяма,

Търсиш...но любовта я няма!

Въпреки всичко продължаваш напред,

Но след време отново пронuзва те лед.

Дишаш нормално,но се задушаваш,

С усмивки празни ти се заблуждаваш.

За теб любовта е всичко,

Всичко....но нямаш нищо!
Знаеш,че всичко рано или късно си отива,

Че любовта не е вечна...тя просто умира!!!

patenceto (Надя Георгиева)

2006-04-11T08:29:39+03:00

Деиии, я вижте че 13 годишната отново се е справила блестящо
Браво!!! 6
redballoon (Мила Томова)

2006-04-11T06:57:59+03:00

Е, и в английския. Предполагам и в други езици също. Но важното е че в българския наистина правилото е по-различно.
Ако мога да си позволя една критика, която не искам да се възприеме като злобна забележка или заяждане. Изляла си много чувства на този лист, но си го направила по съвършено клиширан начин. Емоционалността не е основното в поезията, трябва да има и премереност. Търси ритъма.
Не че съм експерт.
Но може би търсиш откровение. В такъв случай коя съм аз, че да критикувам.
кумеца (Румен Ченков)

2006-04-11T02:36:26+03:00

Само в руския език всяка строфа започва с главна буква. В българския, главна буква се пише само в началото на изречение.