10 апр. 2005 г., 19:53
Време, изгубено време в очакване
или греша. Ако не губиш, понасяйки нечие чуждо оплакване,
твое е то, а от друг управлявано
ти чакаш на пейка с приятел и сам с чувство едно...
Изтощен, осъзнаваш, че не си като другите.
Те мъртви души в живи тела, горките.
И сам с неколцина в годините си близки
си казвате - щастливи са невежите във страсти низки.
Тръгваш отново да срещнеш своята вечна луна.
Заблуда, измама е тя наранена,
откриваш дома и в него е тя и сънува.
Поглеждаш очите кафеви и всичката злъч секва, душата - ликува. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация