Изгубих се, преди да се намеря!
В молитви неподвластни на съня,
с безумството на вятъра немея
и тичам босонога в пепелта...
Посоки хаотично се пресичат,
разкъсвайки със писък вечността...
А мислите безжалостно изтичат,
пресъхнал извор са на мъдростта...
Пак скита се в очите ми мълчание,
изплакано с последната сълза...
Кървящи и пленени от стенание
са воплите, незрими в тишина... ...