9 янв. 2012 г., 01:02

... изгубих се... или как Светлината боли...? 

  Поэзия
1185 0 34


... изгубих се... или как Светлината боли...?


Изгубих се. В най-дългото очакване.
Във смисъла на думата "доверие".
Сърцето ми за другите е клаксон
и пътят бяга… заедно с постелите…

А ти ковеш на мислите в средата.
Искриците изписват: "Вечно твоя"
Една любов без място и без дата
е само смърт в картините на Гоя…

Умирах те безкрайно много пъти.
Безкрайно много пъти те възкръсвах.
В арктичен студ ме топлеше гласът ти
и огънят гореше… ненакъсан…

За никой друг душата ми не трепна.
(Наричай ме без жалост старомодна.)
Ти в мрака като млад сатир ми светиш.
А аз обичам раните… Сърцепрободни!

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??