Изгубвам се в твоите обятия,
обсипвайки ме с хиляди слънца 
и всичките известни ми понятия 
са маловажни пред това, 

което кара устните ми млади 
да се топят и жарят като лед 
в пламъка на вещерските клади 
и във студа на кубчета от лед.

Изгубвам се, когато ме целуваш, 
когато ме докосваш с думи, с глас,
когато ме заливаш със смеха си 
и погледът ти гледа ме в захлас, 

докато аз събличам всяка дреха, 
когато бавно свалям всеки плат,
що тялото ми е обвил с въздишка мека,
аз пак изпитвам онзи чуден глад 

за твоите ръце, очи и тяло, 
за погледа ти искащ и горещ,
за думите ти, каращи изцяло 
да се потапям в таз любовна пещ, 

която ни изгаря в страстта си 
и ни омайва с любовен зов,
която подчинява ни с властта си.
О, сладка моя истинска Любов.