Изход*
хора и думички
фрази на път
мъкнат в торбичките
своята скръб
пламъче парва я
капва сълза
плахо целува я
с обич свещта
стапя се залезът
в нечия длан
кой ли би пожелал
да е все сам
в храма на страстите
в тъмната нощ
кой ли би издържал
все да е лош
молят се устните
плаче светът
тясно е прясно е
и все боли
всеки срам нещо там
свое брои
прошката тихичко
шепне: ела
щастие среща се
сред обичта
изгревът ражда се
път предстои
може би някъде
чакан си ти
…
* изход=вход
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены