Понякога така желаех да те имам, че в истерия изпадаше душата. И от себе си по-малко взимах, крадях дори и тишината...
А ти, все така самотен, безкрайно чужд и толкова далечен. Ограбваше всеки миг от живота си преломен. Не остави ни спомен, че да е вечен. ................................. А бе друг, тогава на онази гара. Смутен, приказно красив. Ала уви, влакът тръгна твърде рано... И мигът ни отлетя с него с илюзията, че бе щастлив...
И аз май бях друга! Нахално-млада и красива. Имах си милиони тайни... Ала разкрих ти всяка... с надежда да ги оцениш... И в онези наши нощи бях омайна... Обгърнала бях телата ни с приказна магия... .................................. Но както често става, във живота маските свалихме. И като актьори във театър за спектакъла се поклонихме...
И без думичка да промълвя, аз си тръгнах. И ти бе свел глава, смутен, ала вече бе претръпнал.
Аплодисменти за нас. Изиграхме ролите добре. Какъв божествен фарс! А сега? Следваща пиеса, друг спектакъл? Премина и таз история по пътя грешен. Дойде време на следващия театър...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.