4 сент. 2007 г., 12:55

Изиграхме ролите добре 

  Поэзия
581 0 4
Изиграхме ролите добре.

Понякога така желаех да те имам,
че в истерия изпадаше душата.
И от себе си по-малко взимах,
крадях дори и тишината...

А ти, все така самотен,
безкрайно чужд и толкова далечен.
Ограбваше всеки миг от
живота си преломен.
Не остави ни спомен, че да е вечен.
.................................
А бе друг, тогава на онази гара.
Смутен, приказно красив.
Ала уви, влакът тръгна твърде рано...
И мигът ни отлетя с него
с илюзията, че бе щастлив...

И аз май бях друга! Нахално-млада и красива.
Имах си милиони тайни...
Ала разкрих ти всяка... с надежда да ги оцениш...
И в онези наши нощи бях омайна...
Обгърнала бях телата ни с приказна магия...
..................................
Но както често става,
във живота маските свалихме.
И като актьори във театър
за спектакъла се поклонихме...

И без думичка да промълвя,
аз си тръгнах.
И ти бе свел глава,
смутен, ала вече бе претръпнал.

Аплодисменти за нас.
Изиграхме ролите добре.
Какъв божествен фарс!
А сега? Следваща пиеса, друг спектакъл?
Премина и таз история
по пътя грешен.
Дойде време на следващия театър...



© Ди Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??