Усмивка - напомняща за друга...

Очи - гледащи ме с поглед чужд...

Устни - на кого ли ще напомнят...

Обич - изживяна вече с друг...

Върви си, чуваш ли, не идвай!

Недей смущава лекия ми сън.

Целувки те си вече съм раздала...

Сърцето си превърнах в пепел...

Във всеки жест ще виждам него,

ще чувам неговия глас.

И в някоя безлунна нощ ще чуеш

неговото име да шептя...

Ще станеш, ще си тръгнеш,

като всички други ще избягаш.

А аз ще се пресегна - ще взема снимката му,

скрита в шкафа, размита от безбройните сълзи,

отново тя до мен ще легне.

Това ли искаш - изживян сценарий - едва ли,

тъй че си върви.

Във всичко в теб откривам него,

а така погубвам се съвсем

и сърцето ми не ще се възроди...

Върви си - остави ме сама - раните си да превържа.

Остави ме сама - с теб не мога да забравя.

Не си виновен - добротата в теб познавам.

Но когато те погледна в очите...

очите, така напомнящи на други,

очите с цвят на кафе....

Очите, за чиято топлина мечтаех...