след трите дни на радост и празнуване
морето знае кой не притежава колене
със него всички мълчаливо се сбогуват
и само смелите крещят: “довиждане море!”
признават сушата и в пясъците ѝ отплуват
за да се завърнат в своите гнезда да могат
дълго с дъждовете да сънуват прегръдките
на плашещата с нежността си необятна синева
а ние с теб защо приготвяме багажа
нима брегът способен да ни призове
си заслужава огъня земята въздуха
изпросени в молитвите изречени на колене