Antinormal
123 83
3 мая 2017 г., 15:30

Изкован в огън 

  Поэзия » Философская
5.0 / 3
1837 3 2
Разпръснато на безброй частици,
вниманието губи се безчет.
Запален от стотици искрици,
пепел става наивният поет.
Като феникс нов живот започва,
с крилете от воля изковани,
израснал от благодатна почва,
готов за всевъзможни промяни.
С огън пише вече, не с мастило,
думите палят сърце и душа.
Изгрява пак лицето унило
вече с поглед в искрящи небеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
  • alistef (Албена Стефанова) "Имам си мъничка тайна"
    "Имам си мъничка тайна"
  • sensors (Рот Кив) Любовь с далеко/ Война
    Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Азазел (Неличка) ***
    Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Miro_Кrastev (Мирослав Кръстев) Думите тежат
    Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »