11 янв. 2007 г., 20:51

Изкусителката 

  Поэзия
881 0 11
Реших, че искам ти да бъдеш мой
и те оплетох в мрежа от измами.
Флиртувах с теб - подканяща и знойна,
умело скрила малките си тайни.

Примамих те като с рибарска стръв
и ти захапа кукичката здраво.
Изкусно моделирах те такъв,
че всички други ласки да забравиш.

Възбуждах те, изгарях те със страст -
приятно беше с теб да си играя.
Играта свърши. Днес се питам аз
защо не съм щастлива най-накрая?

Защо се чувствам като демон зъл
с изпразнена душа и пусто тяло?
Не ти го позволих, а би могъл
да ме накараш да не мисля за раздяла.

От всички в Купидоновия храм
какво те прави толкова различен,
че паднах в собствения си капан?
Дали не е това, че те обичам?!

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??