Изкуството... (болест)
Измачкани са мислите –
зад тях клечи страхът.
Прегазват ги често артистите,
имунизирани срещу греха
и хукват след някой гадател
да питат: „Ще има ли сцена,
накрая на злостния век?
Непразна мисловна арена
на смахнат космичен зевзек
ли ще спонсорира театъра?”
Едва ли ще бие отбой
срещу корифея на бездарието,
надут махмурлясал плейбой –
прохъркал, тъкмо, пледоарията,
оголваща светските страсти.
На власт е отдавна династията,
завзела свещеното място,
обявила за порок причастията -
със смях - на зрителската каста.
. . .
Изкуството е хвърлено във кома,
държавата се влачи поругана,
воним от нихилизъм -
"Погрешна политика е избрана!"
А всъщност целият трагизъм...
е болната ни съвест...
и твърде много суета...
. . .
© Агапея Полис Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
така е една идея по- добре ... ама какво им е на черничките буквички на бял фон, м ?
-
^Болни теми! Поздравления!
-
заминаха ми очетата ... защо ги правите тея шарении ... имам обяснение ... за да бъде последното прочетено нещо днес ... да не кажа за цял живот ... съвсем сериозно ти казвам ... звезди имам пред очите след прочита .. все една съм гледал срещу лампата ...
иначе ми хареса ... финалът не ми ... -
замисли ме...
казваш много истини...за жалост...
но е хубаво, че пишеш за това...поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
