Залостили сме здраво гостните.
На омразата отворили сме портите.
Изгаряме паянтовите мостове
и лъжем се, че тачим хората.
Изчезнаха пред блока гонките.
По пейките не чоплим семчици.
Изпълнихме гърдите с гордост,
но пък станахме едни серсеми.
Хилим се във офиса фалшиво.
Загубихме умение да го виждаме.
Живеем си животите лениво
идеалите са станали излишни.
Другарите избираме по ползи.
Жените си - по липса на обноски.
Съществуваме без скрупули охолно
и бягаме от всяка отговорност.
© Валентин Стайков Все права защищены