5 авг. 2007 г., 12:12

ИЗМАМА 

  Поэзия
503 0 7
Като орел гониш простора
и литваш далеко със взора.
По много измамни пътища,
със скрити нейде краища.

Като славей сладкогласен,
пееш и огласяш свят властен.
На много измамни хубости,
а в техния фалш губиш се.

Като огъня, ярко светещ,
ти ще дойдеш да ме вземеш!
Измамата на прах ще стриеш,
а мен... до дъно да ме пиеш!

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!
  • Браво, Мариола
  • хубаво е! Поздрав!
  • Хареса ми стиха ти!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ти, вярно, но е хубаво самото случващо се!
    Дали мислим , обаче за последващото!
    Всичко добро!!!
  • Ще дойде, сигурен съм! Знам че само заплетените пътища го бавят!
    Но стихчето ти се нуждае от една много малка поправчица. Вместо:
    "Измамата на прах ще стриеш,/ а мен... до дъно ще изпиеш!", да бъде
    "Измамата на прах ще стриеш,/ а мен... до дъно ще ме пиеш!" Поставям се на негово място: аз бих искал да те пия много, много пъти, без никога докрай да те изпия! Пък и така е по-правилно да се каже - любовта е бездънна!





  • Замисли ме, Мариола...
    Доколко Вярата, Измамата и Любовта вървят ръка за ръка...
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??