Елка (Елка Тодорова)
81 4411
5 июл. 2018 г., 23:48

Измислен свят 

  Поэзия » Любовная
780 6 18

 

Вървя към тебе от безкрая

на мислите си нощ и ден,

безпомощна да разгадая

какъв е този странен плен.

 

Дори и страх не чувствам вече,

отхвърлих всякаква вина!

Вървя по този път обречен,

като безпаметна вървя!

 

Не виждам нищо покрай мене -

вървя във транс, като в мъгла…

Пристигнах… ала не навреме

или пък точно на мига!

 

Светкавица през мене мина,

разби се на безброй лъжи!

Измисленият свят се срина

и истината ме уби!

© Елка Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Привет, Албенче! Права си,направи ме свободна! Трогната съм, че хареса стиха ми! Желая ти успехи!
  • Истината няма да те убие, колкото и да те нарани. Ще я преживееш и тя ще те направи свободна! Хареса ми стиха ти, Елче!
  • Благодаря, Младене, Елица! Благодаря на всички, които поставиха стиха ми в Любими! Желая успехи!
  • Споделям мнението на Петър.
    В този стих се говори за любов, която не среща споделеност.
    Затова е един измислен свят. И осъзнатата истина на финала убива.
  • Аз не виждам какво носи на умиращия съпруг истината, която жена му споделя с него в смъртния му час, че единственото му дете, което е отгледал с огромна любов, считайки, че е негово, е всъщност на съседа. Не виждам какво носи и стината съобщена ни от лекар, че сме неизлечимо болни от рак в най-напредналия стадий. Не е ли в тези случаи за предпочитане благородната лъжа. Примерите са безбройни. Лицата, които в подобни случаи биха предпочели истината, са от моя гледна точка истински мазохисти!
  • Съгласна съм с всичко, което си писала, Мария! Прекалено силните чувства водят до прекалено силни чувства, дали са положителни или отрицателни, няма значение! Благодаря ти! Благодаря и на Вас, Силвия! Радвам се, че Ви харесва стихът ми!
  • Какъв избор ще направиш, ако знаеш истината, че представител на мнозинството е малцинство на малцинството и ако помагаш на малцинството, вредиш на неговото малцинство? И ще искаш ли от малцинството на малцинството да помага на малцинството, въпреки че това му вреди? Ели, "моженето" е свързано с удоволствието, но и с болката. Колкото по-силно удоволствие изпитваш, толкова по-трудно понасяш болката. Тялото не прави разграничение, Повишиш ли прага на удоволствието, повишаваш и прага на чувствителността към болка. Затова е по-добре да не катализираме толкова усърдно положителните емоции, защото така катализираме и отрицателните. А кой иска да изпитва болка? Дори мазохистите не обичат болката, противно на всеобщото мнение. Те са единствените каръци сред нестандартните, които не изпитват удоволствие от нестандартността си и искат да се отърват от нея. И докато поощряването на другите нестандартности може да има някакво оправдание, поощряването на болката си е чист садизъм.
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ви за коментарите, Младене, Мария, Петьо, Патриция, Християна и Синьо цвете! Не подозирах, че скромният ми стих ще получи толкова внимание! Както казват, любовта е сляпа и когато прогледнеш понякога боли! А когато има намесена и лъжа още повече боли. Мигът, в който узнаем истината се чувстваме като съсипани! Разбира се, че не трябва винаги да се побеждава, още повече с измама! Благодаря на всички! Бъдете щастливи!
  • Малко трудно е да се съхраниш, когато силата и гордостта ти са големите ти очи в "свят", където на почит е еднооката богиня на "малките" неща. И какъв ще е изборът на другите, когато знаят, че помагайки на един, вредят на друг, чия страна ще вземат и пак да си останат "добри", каквито искат да бъдат/изглеждат. Изборите също са много. Може би едната страна само улеснява избора като влиза в ролята на "лошата", за да не чувстват избиращите вина? Никога не е просто, най-лесно е да заклеймиш. Но пък е подло да се опитваш да предрешаваш избора с измама и манипулация. Аз приемам слабостта си и не искам на всяка цена да побеждавам, защото знам, че не ме ли ограничава неуспехът, ще стана неуправляема, "правилната" ми сила е твърде голяма, а всяко нещо, което не е в "зоната" на живота /както при температурата, при която можем да оцелеем/ е вредно, и прекалено ниските, и прекалено високите температури са убийствени. И липсата на "можене" е вредна, но и прекаленото "можене" - също.
  • Прекрасен стих! Макар и тъжен...да можехме да съживим сънищата и мечтите..
  • Меко казано: неприятен завършек на пътя. В такъв случай, сменяме посоката, за да се съхраним. Пътища много!
    Хубав стих!
  • Моят талант също не е истински, защото е уязвим, никога не знам, дали утре няма да бъда пак "изгорена" или някой няма да ме срине с една дума и няма да мога да превеждам или да пиша. Така че не изключвам себе си от кюпа. По-лошо е самозабравянето и чувството, че си неуязвим, да приемаш инкубатора за света, да ИЗИСКВАШ помощ от другите и да се вбесяваш, когато някой ти противоречи. Уязвимите плащат цената. Това е предназначението им и когато им помагаме прекалено, нарушаваме равновесието. Аз също съм уязвима, но от страна на мнозинството - утехата и компенсацията на малцинствата, техният реванш - уязвим представител на правоверните - каква ирония. И нека си остане така. Те също имат нужда от някой, който да знае "какво е" наистина, без да бъде един от тях.
  • Не истината ни убива, а нашата неготовност да я приемем. И страхът да не открием зло, вместо добро. По-трудно е да живееш с отворени очи, отколкото сляп или едноок. /Усмивка/. Хубаво стихотворение, Ели. А талантът не е истински, ако може да бъде убит от истината или от една дума. Съвестта не е истинска, ако е толкова уязвима и позволява да бъде заглушена. Любовта не е истинска, ако...
  • Познато. Вървиш, вървиш, а всъщност само разширяваш кръга, в който се въртиш...Докато ти се отворят очите.
  • Този странен плен се нарича любов, Елка.
    Тя те прави по-красива, по-одухотворена, прави те жена...
    Имай я - тази любов, върви към нея, макар и да боли, тя не те е изоставила...
  • А дали истината？Убива ни лъжата, а истината е мигът в който разбираме, че са ни убили или че сме се самоубили. Истината ни дававъзможност да възкръснем. До такива изводи съм стигнала аз.
  • Да, Истината убива. А мнозина се самозалъгват, че Тя винаги ще им донесе спасение. Нерядко лъжата е по-благородна от Нея. Чудесно и изстрадано изповедно стихотворение. Потръпнах докато го четях.
    Поставям в Любими.
Предложения
: ??:??