Незнайно аз защо ли се надявам,
че с твоята смирена съпричастност
една любов от глад ще процъфтява захранвана с очакване за щастие?
Защото имам спешната потребност
от своите крила и полети,
макар, че от измислени морета
живота ми го хвана морска болест.
Аз няма да живея със контузии.
Душата си изливам през очи.
Оказа се божествена илюзия.
По дяволите! Адски ме болиш!
Стихопат. ...