Измисли ме, когато тъжиш,
и частица от теб ме потърси.
В хоризонта когато се взреш -
нарисувай ме там със дъха си.
Измисли ме в най-цветния сън.
В свойте мъжки копнежи извай ме.
Събери в нежноликия ден
всички щрихи, с които се раждам.
Измисли ме, каквато съм аз -
плаха странница спряла на прага.
Със душа на дете и сърна.
Пропусни ме в съня ти да вляза...
На S.P.
© Людмила Билярска Все права защищены