24 янв. 2009 г., 17:17
Тишината нахлу в съня ти...
Заграби спомен от вчера,
когато прегръщах вика
с любов - сила лечебна.
Тишината нахлула в съня ти
нежно погали лицето.
С всяка ласка бледнее лика,
затваря рани в сърцето.
Тишината прегърна съня,
за миг пусна завеса - покой.
Тишината избяга с утрото...
Пак съм раната в теб ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация