Изморих се от всичко. Най-вече от болката и тъгата.
Изморих се да плача до късно, а да не си отива самотата.
Изморих се от всичката болка и гнет.
От всичко пошло, което заобикаля ме днес.
Изморих се да отричам. Да се преструвам на силна жена.
Изморих се да споря, а нищо да не печеля от това.
Изморих се да те търся с поглед вглъбен,
а ти да си дистанциран и така студен.
Изморих се да бъда сама, а годините да минават в пустота.
Изморих се да чакам изтощена в нощта,
а ти да не идваш, нима това е съдба?!?
Изморих се! Но защо живея още в този страх? ...