Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.

Все не се намирам между другите.

Все скитам, моля се и жадна

след всеки дъжд оставам и на дъното...

Изплаках се, пребродих всички улици

и все се питам пак за вярната,

а вярна – няма, в истина забулена

душата ми остава скитница невярна...

И пак се спирам, търся се из другите

а те ще ме отричат докато съм жива...

И щастие да искам все ще е накриво то,

а дъх да заживея-все не ми достига...

Десислава Танева, 8 октомври 2013г.