Дълго се борих с вятърни мелници.
Колко пъти извисена политах с копнеж,
ала за миг само... после стръмно пропадах.
До смърт почти измръзнала
пред заключени сърца стоях и чаках
или пък отчаяно с юмруци блъсках.
А краят бе един и същ...
Заключени сърцата си оставаха,
пред които чаках, по които блъсках.
И тръгвах си премръзнала
точно в мига преди да умра.
И всеки път намирах сили да повярвам, ...