Три дни по-късно, три цигари в пепелника…
и дори полуусмивки, и дори ирония, и даже скука,
отегчена напрегнатост търси граматични грешки,
илюзиите черно въздишат и стават невзрими пешки.
Три питиета по-късно всеки е по-чужд от всякога,
дръзкото шумно предчувствие си остава в някога
и дори излишният тук говори и даже обсъжда нещо,
безтегловното няма смисъл, а мълчанието не е успешно,
тристранното благоприличие търси тристранен смисъл,
всеки по своему заеква и по своему е умислен…
Самодоволна вината е в черна тога и високомерно пита -
кой сега ще си тръгне и кой кого ще погледне в очите…