8 дек. 2016 г., 22:39

Изневяра 

  Поэзия
371 2 9

Гръм и мълнии раздират небето. 

Уплашени звездите -

зад тъмни облаци заспиват. 

Да ни спаси, не може и детето. 

На изневярата следите

на прага ни се спират. 

Грешка. Справедлива присъда. 

Другата чака, нея целувай! 

В този дом мечтите не връщай! 

Счупени клони не се прегръщат. 

При нея иди! Не се обръщай! 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изживяла си чуждата болака, Васе, а това е толкова човешко ...
    Поздравявам те!
  • Хареса ми Васе!
  • Счупени клони не се прегръщат....много истинско и силно казано. Поздрав!!!
  • " Счупени клони не прегръщай" Много образно е Васе. Браво така се постъпва
    Не се завръща по старите пътеки Това е от едно мое стихче.
    мрак тъмен ще откриеш там"
  • Има моменти, когато е по-добре да простиш, и други, когато трябва да затвориш окончателно вратата. Човешко е да се греши, божествено да се прощава, но всеки сам трябва да реши дали да прости или не. Поздрави и от мен! Харесах!
  • Заложи на прошката, не заради децата.
  • Благодаря! Много от нещата ми не са лично изживени. Не знам защо, но чувствам и говоря повече за чуждата болка. Разбира се, имам и своя, но е невзрачна и жалка,
    капка в океана.
  • Много болка има в този стих, Василка!...Дано не е лично изживяно!...
  • Крайна позиция, на на теб ти отива, Василке. Харесах!
Предложения
: ??:??