5 апр. 2007 г., 13:58

Изпепелена душа 

  Поэзия
647 0 3
Душата ми неоцеляла
прави всичко да е цяла.
Как да кажа аз на нея,
че с пепелта ще тлея?

Усмихваш се напразно,
хората те гледат властно.
Душата ти отвътре се разкъсва,
с мечтите ти се пръсва.

Някой ден човек дано да бъда,
тогава душата си ще съдя,
че в болки дяволски, проклети
ме е осъдила навеки.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??