Изписах, изпитах и усещам,
това от преди и сега, както и за утре...
Денят е разпилян
и някак чужд за мен все още,
дали защото нощ сега
го прикрива в скута си среднощен...
Изстисках, изсмуках, оставих
и последната сълза докрай да изтече -
чужда, непозната, безпочвена едва ли не
дори за окото, от което бе родена
и потъна някак в себе си и в земята под краката ми,
световно непозната и неизвестна тя. ...