Изписана съм, (като четен разказ).
По листите безкрайни със въздишки.
Разбрана, неразбрана... но във проза.
Обичана и мразена... от всички.
В постелите съм любена от много
(и май че за това съм си родена).
Със думичката свикнала съм - "Сбогом",
за обич ще съм в друг живот родена.
Изписана съм, (като стих любовен).
Римувана в куплети от безкрайност.
Във книгите ще бъда само спомен,
прелистена от сляпа всеотдайност.
Очите ми с цвета са на мастило.
Прочитам се, (нали съм стихотворна).
Просветвам във нощта - като кандило.
Поезия съм аз... но илюзорна.
© Кремена Стоева Все права защищены