Оставих частици от душата си по нашите земи.

Къде не бях, и в най-забутаните тъмнини,

и в най-прекрасните места.

Морето ме прегърна,

планините ме приютиха 

за тези две тежки и трудни години

на скитане.

Бездомна бях, неканена, неискана,

отритната и горещо прегръщана.

Бях дълго чакана надежда за едни

и най-големият кошмар за други.

Безпътна, ала откриваща и търсеща себе си.

Душата знае, има още път да извърви,

ще срещне, хем предателства, хем приятелства добри.

Накрая със сетни сили, ще докаже

идеалите си, и тихичко

ще си тръгне към дома, за да почине.