Оставих частици от душата си по нашите земи.
Къде не бях, и в най-забутаните тъмнини,
и в най-прекрасните места.
Морето ме прегърна,
планините ме приютиха
за тези две тежки и трудни години
на скитане.
Бездомна бях, неканена, неискана,
отритната и горещо прегръщана.
Бях дълго чакана надежда за едни
и най-големият кошмар за други.
Безпътна, ала откриваща и търсеща себе си. ...