Ако можех да бъда едно птиче в небето,

една  приливна вълна в морето,

един изгряващ лъч в слънцето,

една невинна усмивка в лицето,

една мъничка любов в  сърцето.

Тогава щях да бъда свободен,

без  клетки, без окови,

да се радвам на всеки миг от живота

и да крещя: „Аз съм жив, аз съм жив, аз дишам, аз живея.

Тогава нямаше да потъвам,

макар че животът е с бурни вълни.

Аз щях да съм част от тях аз, аз нямаше да потъвам.

Спокойна вълна може би щях да бъда,

носеща на раменете си огромния кораб,

но радостен, че отнася пътници към нови страни, към новия живот.

Тогава щях да грея като слънце, макар с един лъч,

макар с мъничко светлинка с надеждата в сърцето, щях да сияя от радост.

Да раздавам човещина и аз щях да покажа,

че в живота има и ден, не само нощ…

Тогава щях да накарам всеки един да осъзнае грешките си,

да се върнат от грешния път,

да бъдат справедливи, да раздават добро 

и вечно да бъдат усмихнати, с невинни, мили и човечни усмивки…

Тогава щях да разкажа за любовта и за нейните чудеса!

Исках да бъда, но... не съм!

Просто съм един човек със своите грешки, заблуди, пороци, добри, лоши качества,

но щастлив съм, че живея, макар с трудностите, сред тъмнината,

аз, аз пак откривам живота.

Благодаря ти, Господи, че съм жив!

Милан Милев

2.08.2011