Появи се като приказна русалка
от дълбините на безбрежен океан
и, като искрица от жарава малка,
подари ми пламък в образ цял
и в страст избухнаха телата ни.
Слели устни, не виждахме света,
жадни, като напуканата твърдина,
пресякохме пречупените граници
и с танц на лебеди през пролетта,
пренаписахме изгубените страници.
Шепнещи най-милите слова,
две пеещи души за красотата си,
бездиханни, погълнати от светлина,
закриляни от ангелски крила,
мечти редяха по небесни лавици.
Без думи мога да разказвам за това,
за оня миг, спрял във вечността
и за дъгата от небесни пламъци,
засияли над сънчевите ни поля,
в бляскавите цветове на любовта.
© Йордан Малинов Все права защищены