Виждал съм хиляди очи...
Но точно онзи чифт ме карат толкова дълбоко да потъвам...
Стени, които ме запазват силен за момент руши...
Цигара щом запаля – само ако знаеш колко силно си опъвам...
Въздухът във белите ми дробове превръща в дефицит...
Съзнанието трудно е да съсредоточи... Мъгла около мен е от цигареният дим... Мисълта блуждае...
И сякаш съм готов да се предам, унищожавайки у мене всеки левкоцит...
На болестта на всеки му известна... Любовта – това е!
Видял съм хиляди усмивки... Стоплен бях от милиони слънчеви лъчи...
Но истински да се усмихна ме накара тя, когато ме погледна...
И нещо вътрешно изкряска в онзи миг: “Замълчи!”...
Не спирай да се любуваш на таз’ картина ненагледна... ...