LJULJU (Люба Георева)
52 75
14 дек. 2009 г., 15:09

Изповед 

  Поэзия » Любовная
1425 0 9

 Подаряваш ми нещо нещо нечакано,

 подаряваш ми много надежда,

 мое щастие, дългоочаквано,

 ти си песен - красива и нежна.

 

 Ще те топля, когато студено е,

 ще съм хлад във горещите дни,

 ще разтапям сълзи вледенени

 ще съм в твоите нощи, мечти.

 

 И ще бъда подслон във пустинята,

 ще ти дам само нежност, покой,

 ще зачеркна и грубото минало,

 ще съм летен, очакван порой.

 

 Ще извикам смеха на лицето ти,

 ще ти дам много обич и вяра,

 ще отключа отново сърцето ти,

 ти си моята страстна поквара.

 

 Аз не искам от теб обещания,

 не, не искам аз нищо в замяна,

 само в твоето тъжно страдание

 да съм сладка утеха, желана.

 

 Искам само да бъда тъй силна,

 за да мога да взема тъгата,

 болката ти така непосилна,

 да премахна за миг от душата.

 

 Ако можех сълзите изпила бих,

 да не парят чертите любими,

 и във мъничък приказен стих

 ще нашепвам аз твоето име.

 

 Позволи ми да вляза в сърцето ти,

 остави ме да бъда във него,

 искам само да грее лицето ти,

 и усмивката твоя да гледам.

 

 Ще те накарам да забравиш самотата,

 ще те накарам пак да бъдеш истински,

 и ще усетиш ти отново красотата

 на чувствата отминали, отритнати.

 

 Накарай ме да продължа, да искам,

 не ме оставяй за минута във покой,

 сърцето мое в шепите си стискай,

 накарай ме да бъда демон твой.

 

 Аз ще ти дам безценен дар и вярвай ми,

 ще искаш да съм само вечно твоя,

 ще молиш да не си познавал мене

 отнемам ти душата - тя е моя.

 

 

 Аз мислех си, че всичко съм ти подарила,

 надявах се, че всичко съм ти дала,

 а болката, сърцето ми ранила,

 не е достигнала до дъното, до края.

 

 Защо аз плача - демон съм, забрави ли,

 защо сълзите мен отново парят,

 какво направи с мен, нали бях лошата,

 защо не мога тебе да забравя.

 

 Какво се случи - можеш ли да кажеш,

 виновна ли съм, хайде, обори ме,

 и обещавам - направи го и оставям те,

 ако ли не - ела при мен, вземи ме.

 

 Вземи очите ми, в смарагди превърни ги,

 не искам повече да бъдат мои,

 вземи страните ми, във дюните хвърли ги -

 на пясъците да са верни воини.

 

 Вземи сърцето ми, аз моля те, поискай го,

 не го щади, не искам капка милост,

 от него всяка капка кръв изстискай,

 сега, когато съм така наблизо.

 

 Поискай невъзможното сега,

 поискай всичко, за което аз мечтая,

 вземи парче от моята съдба

 и помогни ми всичко да забравя.

 

 Не исках да се моля - как, това не е присъщо

 за мен, и за такива като мене,

 но ти навлезе в мойта скрита същност,

 накара някак си душата ми да стене.

 

 Кога ме опозна, кога прочете

 какво желая, колко си ми липсвал,

 защо треперят пак от страст ръцете,

 и как в мечтите стихове съм писала.

 

 Аз крия се зад маски и зад снимки,

 не искам никой да ме опознае,

 рисувам вечно весели картинки,

 а вътре в мене вечността ридае.

 

 Защо мълчиш - страхуваш се, това ли е,

 къде си - водя монолог отново,

 сред аромат на цъфнали магнолии

 очаквам те, изпитвам те наново...

© Люба Георева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Благодаря", но не казваш дали ти е харесала песента!?
  • Благодаря )))))))) Това е просто разговор с някого, Фабер, това беше начинът да изразя чувствата и мислите си!
  • "ще молиш да не си познавал мене

    отнемам ти душата - тя е моя."


    емотикон "учудване" Малейй!



    С извинение за това, че коментарът става много дълъг, представям нещо като известен контрапукт на стихотворението - една песен на Франко Батиато:

    "Грижата

    Ще те предпазвам от страховете и тъжните настроения,
    от смутовете, които от днес ще срещаш в твоя живот
    от неправдите и измамите на твоето време
    от провалите, които поради природата си
    естествено ще привлечеш .
    Ще те подкрепя в болките на твоите сривове на настроението,
    от твоите обсесии и твоите мании.
    Ще преодолея гравитационните течения,
    пространството и светлината,
    за да не са причина да остаряваш,
    и ще оздравееш от всички болести
    защото ти си създание специално
    и аз ще имам грижа за теб

    Блуждаех през полетата на Тенеси,
    как бях пристигнал там-кой знае.
    Нямаш бели цветя за мен.
    По-бързи от орела са моите мечти,
    прекосяват морето.

    Ще ти донеса преди всичко тишината и търпението,
    ще изминем заедно пътищата,
    които водят до същността.
    Любовните мириси ще замъглят (?) нашите тела
    La bonaciia d` agosto няма да успокои нашите сетива.
    Fessero твоите коси като trame на една песен.
    Познавам законите на света
    и ще ти ги подаря
    Ще преодолея гравитационните течения,
    пространството и времето, за да не са причина да остарееш
    Ще те спася от всяка тъга
    Защото ти си създание специално
    И аз ще имам грижа за теб"

    http://www.youtube.com/watch?v=_IldsVLoXLk


  • ) Струваше си, да, никога няма да я забравя...........Благодаря и на двамата!
  • Струвала си е будната нощ - за да се появи този стих! Прекрасно е 6 от мен...
  • Дълъг и така хубав стих.
    Поздравления и от мен.
  • Благодаря!
  • Да, наистина е изповед и наистина го писах на някого........Това е един малко по-необикновен разговор, продължил една цяла безумна нощ!
  • Браво!!!От къде тез думи,тез слова...Наистиа е изповед,поздравления!
Предложения
: ??:??