Изповед
Живях с нашата обич
и болката ви ме боля.
Аз съм паднала звезда,
загубила късмета си
и го търся сред сметта
на света.
И хапя,
и вия,
и викам,
или мълча
и не издавам нито звук.
Скимтя край душите ви
глухи и неми.
Бронирано нищо
са вашите души.
Къде ли удавихте
своите детски мечти?
Спри!
Не искам хляб,
не искам жал.
Аз съм цар на простора.
Но съм цял -
болка и страх.
Аз умрях.
Само нощем нещо -
живо от мен и от вас
сънува онази обич,
която избяга в безкрая,
където отивам и аз.
Wali. (Виолета Томова)
© Виолета Томова Все права защищены