22 нояб. 2012 г., 21:27

Изповед 

  Поэзия » Любовная
627 0 0
Отивам си. От теб, от нас, от всичко...
Захвърлям миналото в пропастта.
Лъгах те достатъчно, че те обичам.
Време вече ми е аз да си вървя.
Тръгвам си. Не мога да остана.
Връщам ти лъжливите, напудрени слова.
Няма в мен обида, няма рани.
Няма даже спомен за това.
Ти живееш себе си в забрана,
а за мен забраните са някакво клише.
Няма да създавам драми.
Мисля, че така е най-добре. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??