Сама съм в тази утрин
И твоят образ все пред мен стои
Не те обичах отначало а после
Така горещо ти ме вдъхнови
И всяка мисъл свързана е с теб
Тъй много обич аз ще ти даря
Но погледни ме с ласка ме стопли
Не ме оставяй от любов да изгоря
Не ме вини че почнах таз игра
Ти може би не ме обичаш вече
И пламъкът любовен в тебе е изтлял
Но ти душата ми в страдание обрече
За мен денят не е толкова бял
Ще си мисля винаги за теб
Ще те сънувам
Ще се виня за гордостта си аз
Пред твоя образ винаги ще се вълнувам
Защото моята душа е в твоя власт
© Йоанна Българиева Все права защищены