Нека дълго да те има с мене, Господи! Писна ми да вярвам все сама!
Прегърни ме като бял апостол! Нека пиша с твоите слова!
Малка съм, а съм голяма някак, лудичко звучи като гърмеж...
Качвам се безропотно на влака - само трябва да ме поведеш.
Дай ми малко, алчна ли те искам? На кафе със мен да постоиш.
Тъжна съм в живота си улисана - все да съм за другите престиж.
Млъквам! Като вещ на смет изхвърлена, като звук от тишината скъсан.
Нося кръста на Човеците прегърбена, от предателите верни - мръсен.
Поохарчих се... и плащам за последно, давах си процентите на заем,
но във мен не може да е бедно, вътре пълно е с живот безкраен...
Плюс един процент за всеки ден навъсен, плюс една сълза за всяка неразбрана
моя мисъл, в моя свят накъсан... По един за всяка моя рана... ...