Изповед
На шейсет съм. Остарях.
Често за смъртта си мисля.
Много тайни не разбрах.
Много истини ме слисаха.
Много грешки не поправих.
Много обич пропилях.
Силите ме изоставиха,
в нищо свястно не успях.
И главата си покривам,
както щраусът го прави.
Търся все, но не намирам
тържество в добрите нрави.
А пък времето топи се.
Самотата ме поглъща.
Глупавото не изтри се,
като бумеранг се връща.
© Пенка Войнова Все права защищены