Изповед

15 авг. 2008 г., 08:51

Поэзия

5.0 / 8

829 0 10

До днес не съумях добри дела да сторя,
животът ми отмина, дорде те опознах.
Със низките си страсти, докато се преборя,
безспирно трупах грях след грях.
Във тясната килия на моето спасение
приспивах грешни мисли с молитва на уста,
но се отдавах страстно на праведни видения,
които неусетно въвличат в пропастта.
Незнаещ що е болка, свирепо отмъщавах,
жестоко нараняван, забравял съм за мъст.
На чуждите аз обич със шепите раздавах,
най-близките отминах - понесъл своя кръст. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Две сърца
Мне снова трудно 1996

Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
Попрыгун

Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »