Прости ми... Грешница съм, Боже.
С дела и с думи, с мисли съгрешавам...
Но знам, че само ти единствен можеш
на всички и за всичко да прощаваш...
Не мога греховете си да скривам
зад същността си тленна и човешка.
От плът и кръв съм! Докато съм жива,
макар неволно, ще допускам грешки...
Надежда светла ни даряваш, Боже,
чрез вяра и стремежа към доброто...
Но в тъмнината някак си не мога
да видя ясно вярната посока.
Дори и миг не спирам да се взирам,
за да съзра доброто във човека...
Макар и трудно, в себе си намирам
към любовта най-светлата пътека...
© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены