Петра (Петя Цонева)
45 158
25 окт. 2019 г., 14:37

Изповед 

  Поэзия » Другая
829 10 14

Белочелият влак, който идваше късно, не мина.

В залинялата гара се трупна пияният хмел. 
Не завърши художникът своята свидна картина. 
Някой Петър на глас се отрече и чу се петел. 

 

На последната спирка не слязох. Не казах и "сбогом". 
Ветровете заседнаха в своя крайпътен кибуц. 
Не успях да сваля кардиналската дреха на глога 
и сърцето ми пак продължава с нозете на куц.

 

Не дохраних надеждата. Пръснах събраното семе 
сред една недовършена моя градинска леха. 
Нека дойде крадец. И каквото поиска, да вземе. 
И конете му дребни под пълен самар да пръхтят.

 

Аз ще седна сред нищото в купчина есенно злато, 
ще заровя ръцете си в пара от тиквен фенер. 
И олекнала сякаш със сто самородни карата, 
ще кръщавам земята в бодливата шапка на цер, 

 

ще измивам нозете на всички, които пристигат, 
и които си тръгват от тесния край на света. 
Ще съм вдигната право в сърцето на бедствие дига. 
Или храм с оцеляла единствено входна врата.

 

© Петя Цонева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??