Ръцете Ти потърсих. Благослов
от Теб поисках, Боже, да получа.
Животът ме захвърли в тъмен ров
и само ти от дъното ме чуваше.
Прекършените мои рамена
издаваха – мечтите не достигнах.
Но вярвах, че икона на стена,
след земетръса, къща пак ще вдигне.
Молитвено под купола на храм
заставах, в свещ превърнала сърцето.
И обещах, че обич ще Ти дам.
Открил ме беше сам Ти там, където
очакват Теб човешките чеда
с прободени ръце да ги прегърнеш.
Спасителю, пастирските стада
към вярата се моля да завърнеш!
© Мария Панайотова Все права защищены