willie (Валентин Борисов)
17 11
8 июн. 2010 г., 23:19

Изповед 

  Поэзия
586 0 0

Ти въведе ме в своите тайни,

стаени дълбоко в твойта душа,

с тебе поех по пътеки незнайни,

скрити  вечно в плащта на нощта.

И в този час, за тебе потребен,

споделяш свои съкровени неща,

събрани за тоя миг  тъй вълшебен,

в който изгубва властта си светът.

Господи, аз не ще проумея

всичките твои думи смутени,

но, вгледан във тебе, неволно немея:

о, колко много приличаш на мене!

© Валентин Борисов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??