5 апр. 2007 г., 17:39

ИЗПОВЕД 

  Поэзия
795 0 17
 

ИЗПОВЕД



След хилядите изневери

около нас и вътре в нас

уши е трудно да намериш

дори за своя собствен глас.


Парливи рикошети светват

по знамето на доблестта

и загорчават всички клетви,

изляти с пламнали уста.


А неизказаните думи

душат доволния ни страх -

страха на предпазливо умния,

със който много пропилях -


от себе си, от свойта вяра,

от чувството да бъда чист

пред собственото си изгаряне,

ведно с надраскания лист!...


Че и насън у мен клокочат -

поразредени в съвестта -

неизяснени многоточия,

позамъглена яснота...



Ванилин Гавраилов


© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??