Съдбата ''тъпа'' теб ми подари,
за кратък миг, но знай, че съм щастлива,
след туй и спомена в сърцето заличи,
остана любовта ми само - тя е жива.
Спомни си, миличко, аз много те обичах,
за тебе мислех често, до зори,
макар пред всички обичта си да отричах,
копнеех да те видя, разбери.
За мене беше всичко в света огромен,
надежда, вяра, обич и мечти,
но ти с насмешка пренебрегна обичта ми,
с ярост даже спомена уби.
Какво ти сторих, питах се и плачех,
останала сама без теб в нощта,
нима за тебе нищо вече аз не значех,
тя, ''тъпата''съдба, отне ми любовта.
Отне и тебе - с нея ти замина,
остави нараненото сърце,
изминаха се с мъка тез години,
накрая се смили и върна те при мен.
Мигът пропуснат ние поделихме,
съдбата с нас направи си шега,
но спомена красив в сърцата съхранихме,
за любовта, която нявга отлетя.
Обичай ме сега - и аз ще те обичам
в живота скапан - с теб ръка в ръка
и нека любовта в сърцата блика,
и нека винаги да е така.
                                                   18.06.2005г.